“Slowbalisation”, разбирано като забавяне на глобалната интеграция, започва след финансовата криза от 2007-2008 година. През 2020 здравната пандемия COVID 19 предизвика нов драматичен спад на трансграничното движение на стоки, услуги, капитали и хора до степен, в която коментаторите обявиха началото на деглобализацията.
Специална експертна разработка, предназначена за евродепутатите, изследва дали явлението, описано като “забавяне”, е мит или реалност. Осмислят се петте различни аспекта на глобализацията: международната търговия, финансовата откритост, нарастващото неравенство, презграничното придвижване на хора и дигиталния обмен. Ключовият извод е, че „забавянето” не е унифицирана тенденция, която засяга еднакво всички посоки на глобализиране. Докато международната икономическа глобализация – презграничната търговия на стоки и услуги, а също така откритостта и глобализирането на финансовата система действително се свиват, то задълбочаващото се неравенството в доходите, международните физически взаимодействия (туризъм и миграция) и дигиталният скок подкрепят извода, че глобализацията по същество сменя пистите, по които основно се проявява, но не изчезва като обща тенденция в придвижването на света към бъдещето.
